Literaturen vestnik, 2010/13

Андраш Байтаи (1983, Сегед)

Съблекалнята
(Az öltöző)

Мразя съблекалнята. Да се събличам-обличам пред другите,
тениската, сутиена, бикините, и да знам междувременно, че
крадешком ми хвърлят по някой поглед, когато си мислят,
не ги виждам, макар да знам, все зяпат ли зяпат.
Искат да ме видят, защото съм дебела, пъпчива и грозна.
Искат да видят онова, което се опитвам цял ден да скрия,
сланинестото си тяло, мазната си коса и прораслите си нокти.
Искат да знаят, колко тлъст е стомаха ми, висят ли гърдите ми
дали съм се обръснала вчера, дали съм космата
долу, където момче не ме е пипало. А аз си се потя
стича се от мен горчивата вода, зачервена пуфтя, като в пещ.
А те си се забавляват с мен, те, убийците джуджета. Защото аз
съм развлечението, когото можеш да позяпаш, на когото
може да се присмееш, когото може да сочиш с пръст.
И така е от месеци. Постоянно ми се подиграват
зад гърби, сякаш съм виновна за нещо. А
колко бих искала и аз да начервя устни, да лакирам
нокти, за да ме хващат по задника момчетата
в междучасието. Колко бих искала. Но не се оплаквам.

преведе от унгарски Николай П. Бойков

Translated by Nikolaj Bojkov
Published in Literaturen Vestnik, Литературен вестник, 2010/13

*

Bajtai András: Az öltöző
Bolgárra fordította: Nikolaj Bojkov
Megjelent: Literaturen Vestnik, Литературен вестник, 2010/13

Reklámok

Vélemény, hozzászólás?

Adatok megadása vagy bejelentkezés valamelyik ikonnal:

WordPress.com Logo

Hozzászólhat a WordPress.com felhasználói fiók használatával. Kilépés /  Módosítás )

Google kép

Hozzászólhat a Google felhasználói fiók használatával. Kilépés /  Módosítás )

Twitter kép

Hozzászólhat a Twitter felhasználói fiók használatával. Kilépés /  Módosítás )

Facebook kép

Hozzászólhat a Facebook felhasználói fiók használatával. Kilépés /  Módosítás )

Kapcsolódás: %s